VarnaBebe.com - Детски психолог :: споделете вашия проблем и получете безплатен компетентен отговор. Консултации и терапия, семейни консултациии, психодиагностика.

начало за нас реклама контакти

» Детски Психолог

» Статии

» Забавление

» Малки обяви

» Форум

партньори:

стани партньор »

exooo - споделете
с нас

дизайн и поддръжка
kruzdesign.com

» Здраве
» Облекло
» Храни
» Играчки

» Колички
» Козметика
» Аксесоари
» Градини и ясли

» За бременни
» Обзавеждане
» Заведения

Ако желаете да добавим безплатно Вашия обект в каталога, кликнете тук

Детски психолог

Рубриката се разработва с любезното съдействие
на Данаил Делев- магистър по клинична и консултативна психология.

ВАЖНО!
Временно е прекратена възможността за задаване на въпроси в секция "Детски психолог", за което
Ви молим да ни извините.

ВИЕ ПОПИТАХТЕ

страница: 1 | 2

Здравейте детето ми е на 5 год. и половина. От известно време насам усещам, че то показва предпочитания към баща си, имам предвид, че баща му прави по-малко забележки и не държи чак толкова на строгостта.Смятате ли, че детето ми може да спре да ме обича?

Д.Делев: Уважаема госпожо, в никакъв случай не смятам, че това би могло да се случи! Така или иначе Вие имате своето съдбовно място в живота на детето си. Много често в семейните отношения традиционните роли на родителите спрямо децата се разменят – имам пред вид, че вместо бащата да е определящ правилата, контролиращ и малко по-строг към децата родител, той възприема ролята на любящата и всеопрощаващата майка “закрилница”. Естествено родителите възприемат различни роли и стилове на възпитание. Лично аз смятам, че би трябвало да бъдете единни в изискванията към детето си и по този начин да не му давате възможност то да си избира фаворит въз основа на опозицията лош-добър родител. Желая ви успех!

Детето ми е момиченце - на 5 години и 6 месеца. От много ранна възраст посещава детски ясли, а след това - детска градина. Никога не е имала никакви проблеми с комуникацията, винаги е била водеща на детски празници и като цяло-будно дете, много обичащо детската среда. Тази година по време на ваканцията тя бе преместена временно в друга градина - не е нещо ново за нея, случвало се е и през предходните години. Но този път бе определено различно: дето се разтревожи, после се стресира и на третия ден категорично отказа да посещава на детската градина. И на наши въпроси и на тези на учителките тя не дава ясни отговори за причините - само твърди, че иска да ходи с мен на работа и повече не иска да ходи на градина. Както и да е, преживяхме месеца с надеждата,че нещата ще се оправят когато се върне в нашата градина. Не се получи. Вече втора седмица е в позната среда, но истеричните сцени, симулация на болестно състояние и повръщания сутрин сякаш се задълбочиха. Всички сме в недоумение. Целия колектив на ДГ я обича и се опитва да помага, но засега безуспешно. Досега се стараех да я стимулирам - с подаръци, изненади и т.н., сега смених тактиката. Държа се строго и казвам, че повече няма да търпя лошото й поведение. Не знам какво да предприема. Струва ми се, че тя на всяка цена иска да ме накара да я водя с мен на работа и проблемът изобщо не е в градината. Моля Ви за съвет.

Д.Делев: Поради малкото информация, която ми давате, е трудно ви консултирам и да ви дам точна насока и становище, но мога да направя няколко предположения относно поведението на дъщеря ви. Причините за отказа й да посещава детската градина могат да бъдат различни – обикновено децата имат нужда от известно време за адаптация, за да свикнат отново на режима и порядките в детската градина. Друга вероятна и често срещана причина е желанието на детето да получи повече внимание. Семейната среда също би могла да окаже отрицателно въздействие на децата и зад това на пръв поглед елементарно нежелание да се посещава детска градина, би могло да се крие някакъв по-различен емоционален проблем. Има вероятност в детската градина детето да е преживяло неприятна случка, която да го е трвмирала. Това което мога да ви посъветвам е да опитате чрез различни игрови ситуации да достигнете до причините предизвикали този проблем. Чрез игрите децата най-добре изразяват своята същност.
Желая Ви успех!

Здравейте, момиченцето ми е на 2 години и 9м. и не иска да говори с непознати хора, както и да играе с повечето деца в детските ясли. Когато излизаме на кафе не се отделя от мене и се страхува от другите деца. В къщи сякаш е съвсем друго дете – без проблем общува с нас и роднините. Но това не е най-тревожното за мен - от известно време започна да заеква, а в началото като проговори го нямаше този проблем. Карам я да говори по-бавно, но пак заеква и даже се ядосва, когато не може да каже определена дума. Какво да правя? Мисля да я заведа на логопед или е прекалено малка все още?

Д.Делев: Уважаема г-жо, на мнение съм, че определено момиченцето Ви не е малко за подобен консулт, най-малко за да се определи дали речевото развитие на детето Ви е в норма, дали не изостава за възраста си. По отношение на проблемите с общуването с други хора или деца е важно да зная дали детето винаги е имало подобно поведение или това сте го забелязали отскоро. Ако по принцип е такова, трябва да знаете, че всяко едно дете е различно и по различно време и в различна степен развива социалните си умения. Ако смятате, че проблемът Ви е наистина сериозен, бихме могли да уговорим среща, за да Ви консултирам и видя детето Ви, тъй като информацията, която ми давате в момента ми е недостатъчна за по-конкретни отговори.
Желая Ви успех!

Детето ми е на 2 години и 9 месеца и отказва да ходи по малка и голяма нужда в гърне, все още е с памперси. Доста активно и буйно момченце е. Какво бихте ме посъветвали да направя, за да му помогна да се научи да ползва тоалетна?

Д. Делев: Действително, може би е трябвало по-рано да започвате да приучавате детето си на тоалетни навици, но разбира се, че не е късно да му се помогне да изгради такива. На първо време се опитайте да го поставяте на гърне поне за 5 мин и приблизително по едно и също време на ден, като за да го задържите, използвайте например любима играчка. Опитайте се да съчетаете това с обичайното време, в което смятате че детето го прави на памперс.
Желая Ви успех!

Детето ми е на 2г и 3м., но все още не умее да задава въпроси, имам чувството и че не всеки път ме разбира. Какво бихте ме посъветвали?

Д. Делев: Очевидно детето Ви има проблем с речевото си развитие, което може да е вследствие на най-различни причини. Бих Ви посъветвал да направите консултация със специалист (детски психолог или/и логопед), тъй като не би могло да се прецени какво е състоянието на детето Ви, само по това което сте ми дали като информация.

Детето ми има проблем със заспиването вечер. Приспивам го с големи усилия и то само, ако по определен начин му изиграя сценка с любимата му кукла. Момиченце на почти три години е, физически здраво. На какво може да се дължи това?

Д. Делев: От психологична гледна точка проблемите с лягането и заспиването при по-малките деца могат да бъдат причинени от преживявания за отделяне от майчиния обект. В добрия случай това отделяне се овладява чрез употребата на т.нар. преходни обекти-играчки, които детето отнася в леглото и които заместват майката, ритуали при лягане, определен ритуализиран начин на заспиване и др. Търсената от децата неизменност на тези обекти и/ или поведения трябва да бъде разбрана и уважена от родителите като нормален начин на преживяване на тревогата от отделяне във връзка с лягането и заспиването. Желая Ви успех!

Не знам от къде да започна, какво по-точно да ви напиша, но знам че детето ми има проблем и аз трябва нещо да направя. Момчето ми е на пет години и 6м. и не говори с непознати хора, както и с повечето от децата в детската градина. В къщи сякаш е друго дете – без проблем общува с нас и роднините. Това продължава от години, но чак сега намирам смелост да потърся помощ. Каква е причината за това ненормално поведение? Как да го накараме да говори с други деца и възрастни?

Д. Делев: Трудно ми е да дам конкретен отговор на въпросите Ви, но от информацията която ми давате, бих могъл да предположа, че детето ви има определен вид разстройство наречено “селективен мутизъм”. То се характеризира с настойчив отказ на детето да говори в определени социални ситуации, което състояние трябва да е продължило повече от един месец. Такива деца имат нормално разбиране и могат да говорят нормално. В повечето случаи, те говорят с родителите си и дадени възрастни и деца на тяхната възраст . Обикновено, те функционират нормално, въпреки че това състояние може да е съчетано и с други проблеми като например изоставане в общото говорно развитие, поведенчески разстройства и др. Попаднали в училищна среда, проблемите на тези деца се задълбочават, поради тази своя социална срамежливост и невъзможност да общуват пълноценно. Конкретно във Вашия случай, бих Ви посъветвал да направите консултация с детски психолог или психиатър, защото ако детето Ви действително отговаря на описаното по-горе състояние, то се нуждае от специализирана помощ и терапия. Желая Ви успех!